Случвало ли ви се е след спор да знаете съвсем ясно какво сте искали да кажете, а в самия момент сякаш да не можете да намерите нито една дума? Час по-късно мислите са подредени, аргументите идват сами и дори се чудите защо не сте успели да ги изразите, когато е било важно. По време на самия разговор обаче може да сте усетили напрежение, объркване, празнота в главата или силно желание всичко просто да приключи.

Това преживяване често стои зад страха от конфликти. Човек може отлично да знае какво мисли и чувства, но когато напрежението се увеличи, вниманието му вече не е насочено към това как най-добре да изрази позицията си. Част от него започва да следи другия - тона му, погледа му, реакцията му, вероятността да се разгневи, да се отдръпне или да отхвърли казаното. Така един разговор, който отстрани изглежда просто като несъгласие, отвътре може да се преживява като много по-сериозна заплаха.

Страхът от конфликти не означава, че човек е слаб или че не умее да отстоява себе си. При някои хора тази реакция е свързана с ранни преживявания, при други с по-късни отношения, в които конфликтите са били болезнени или непредвидими, а понякога с тревожност и силна чувствителност към междуличностното напрежение. Затова по-полезният въпрос често не е „Защо пак замълчах?“, а „Какво точно стана толкова опасно за мен в този момент?“.

Когато несъгласието започне да се усеща като опасност

Самият конфликт не е непременно нещо лошо. Във всяка близка връзка има различия, раздразнение, разочарование и моменти, в които двама души искат различни неща. Способността да преминем през тези моменти е част от близостта. Но ако човек е научил, че конфликтът води до унижение, викане, наказание, отдръпване или загуба на обич, тогава дори сравнително спокойно несъгласие може да отключи много по-силна реакция от тази, която настоящата ситуация изисква.

Понякога е достатъчен повишен тон, определено изражение или усещането, че другият е недоволен. Тялото реагира още преди човек да е успял да си каже: „Тук съм в безопасност и мога да говоря“. Дишането се променя, напрежението в тялото се увеличава, вниманието се стеснява и мисълта вече не се движи със същата лекота. При някои хора това води до силен спор, при други до желание да излязат от стаята, а при трети до своеобразно вцепеняване - знаят, че искат да кажат нещо, но сякаш нямат достъп до думите.

Точно затова човек може да отговаря „не знам“ в момент, в който всъщност знае много. Проблемът не е липсата на мнение, а че при силно напрежение достъпът до него временно става по-труден. След като ситуацията приключи и усещането за заплаха намалее, мисленето отново се освобождава. Тогава идват всички изречения, които не са могли да бъдат изречени по време на спора.

Защо блокирам по време на спор?

Когато човек блокира по време на спор, често първата му реакция след това е да се ядоса на себе си. „Защо не се защитих?“, „Защо пак замълчах?“, „Как е възможно чак сега да знам какво трябваше да кажа?“. Тази самокритика е разбираема, но рядко помага да разберем какво действително се е случило.

По-съществено е да се погледне моментът непосредствено преди блокирането. Дали другият е повишил тон? Дали сте почувствали, че няма да бъдете чути? Дали се е появил страх, че ако отстоявате себе си, връзката може да бъде застрашена? Или може би чуждото разочарование веднага е събудило усещането, че сте направили нещо погрешно и трябва да възстановите спокойствието възможно най-бързо?

Страхът от конфликти рядко е само страх от висок тон. Често под него стои страх от последствията на собственото несъгласие. За един човек това може да е страхът да не бъде отхвърлен, за друг - да не бъде унижен, а за трети - да не нарани някого и после да носи вина за това. Именно тази вътрешна логика е важна, защото двама души могат да мълчат в конфликт по напълно различни причини.

Как семейната среда оформя отношението ни към конфликтите

Начинът, по който се отнасяме към несъгласието като възрастни, често има връзка с това как конфликтите са се преживявали в семейството ни. Ако у дома е имало място за различно мнение, без това да води до отхвърляне или унижение, детето постепенно научава, че отношенията могат да издържат напрежение. Може да се ядосаме един на друг и въпреки това връзката да остане.

В други семейства конфликтът е много по-натоварен. Детето може да израсне в среда, в която трябва да следи настроението на родителите, да не ги ядосва допълнително или да бъде „разумното“ и „лесното“ дете. Ако опитите му да изразява недоволство са посрещани с присмех, наказание, мълчание или обвинение, постепенно може да се оформи убеждението, че несъгласието има цена.

Тогава избягването на конфликти има своя логика. То може да е било начин детето да запази усещането за връзка и спокойствие. Да мълчи, да се съгласява или бързо да се приспособява е било по-безопасно, отколкото да настоява за своето. Проблемът възниква, когато тази стара стратегия продължи да се задейства автоматично и в зряла възраст, дори когато човек вече има повече възможности да се защити и да избира как да реагира.

Това може да се види в малки ежедневни ситуации. Човек казва „няма нищо“, въпреки че е наранен, отлага важен разговор, съгласява се с нещо, което не иска, или премълчава неудобството си, докато напрежението постепенно се натрупва. Така избягването на конфликти носи краткосрочно облекчение, но често има дългосрочна цена.

Не всеки страх от конфликти започва в детството

Би било прекалено опростено всяко блокиране по време на спор да бъде обяснявано с детството. Някои хора по принцип имат по-силна реакция към напрежение, а други развиват страх от конфликти след отношения, в които са били многократно унижавани, обвинявани или поставяни в ситуация, в която няма безопасен начин да изразят мнение.

Има значение и как се държи конкретният човек срещу нас. Ако партньорът прекъсва, повишава тон, настоява за незабавни отговори, обвинява или обръща всяко несъгласие в лична атака, тогава невъзможността да се говори спокойно не може автоматично да бъде представена като индивидуален „проблем“ на този, който блокира. Понякога трудността не е само във вътрешната реакция, а и в самата динамика на отношенията.

Точно затова е важно да разглеждаме страха от конфликти в контекст. Понякога настоящата ситуация е сравнително безопасна, но тялото ни реагира според стар опит. В други случаи самата среда действително е несигурна, нападателна или обезценяваща. Разликата е съществена, защото в единия случай работим основно с миналото и собствената реакция, а в другия трябва да видим и реалността на настоящите отношения.

Пауза и блокиране не са едно и също

Съществува важна разлика между това човек съзнателно да поиска пауза и това да блокира. Когато напрежението стане прекалено силно, една пауза може да бъде много здравословна. Човек може да каже: „В момента не мога да продължа този разговор спокойно. Искам да се върнем към него след час.“ Тук има осъзнаване, избор и намерение разговорът да продължи.

При блокирането преживяването е различно. Човек може много да иска да се изрази, но в момента не успява да подреди мислите си или усеща, че сякаш се е изключил от собствените си чувства. Това не е непременно съзнателен избор.

Съществува и трета ситуация - когато мълчанието се използва като начин другият да бъде наказан или държан в несигурност. Външно тези реакции могат да изглеждат еднакво, защото и в трите случая човек може да спре да говори. Психологически обаче те са много различни и не е полезно автоматично всяко мълчание да се нарича манипулация.

Как страхът от конфликти постепенно променя отношенията

Понякога хората избягват конфликтите именно защото искат да запазят отношенията. На пръв поглед това изглежда логично: ако не спорим, няма да се нараним. Но когато човек системно премълчава какво иска, какво го боли и какво не е приемливо за него, отношенията постепенно започват да губят истинската близост.

Другият човек може дори да няма реална представа какво се случва. Ако постоянно казваме, че всичко е наред, когато не е, той се свързва с една по-приспособена версия на нас. Може да има по-малко открити конфликти, но това не означава непременно повече близост.

С времето често се натрупва раздразнение. Човекът, който постоянно се приспособява, може да започне да усеща, че никой не забелязва неговите нужди, но едновременно с това самият той рядко ги е изразявал ясно. Така страхът от конфликти може да създаде точно онова, което човек се е опитвал да избегне - дистанция, неразбиране и усещане за самота в отношенията.

Здравословната връзка не е тази, в която никога няма конфликт. По-скоро е тази, в която несъгласието не означава автоматично загуба на уважение, сигурност или обич.

Защо съветът „просто кажи какво мислиш“ невинаги работи

Когато човек има страх от конфликти, отстрани решението изглежда просто: „Постави граница“, „Кажи какво мислиш“, „Не позволявай да се държат така с теб“. Тези съвети не са непременно погрешни, но често пропускат същественото.

Ако трудността беше само в това човек да не знае правилните думи, един готов текст би решил проблема. Но много хора знаят прекрасно какво искат да кажат. Те могат да го формулират преди разговора и след него. Именно по време на конфликта обаче усещането за опасност става по-силно от способността да останат свързани със собствената си позиция.

Затова работата не е само да научим правилните изречения, а да разберем какво стои зад страха да ги изречем. Дали чуждият гняв веднага ни кара да се чувстваме малки? Дали несъгласието събужда силна вина? Дали вярваме, че трябва да изберем между това да бъдем себе си и това да запазим връзката? Или сме научили, че нашият глас така или иначе няма значение?

Когато стигнем до този слой, реакцията започва да има много повече смисъл.

Какво може да се промени в терапевтичния процес

Работата със страх от конфликти не означава човек да бъде научен да спори повече или да стане по-агресивен. Целта е постепенно да може да остане свързан със себе си и в моментите, когато другият не е съгласен, разочарован е или изпитва силна емоция.

Терапевтичният процес може да помогне да се проследи кога точно започва блокирането, какво се случва в тялото и какъв страх се появява непосредствено преди него. Понякога това отвежда към ранни семейни модели, друг път към конкретни болезнени отношения, а понякога към убеждения, свързани с гнева, вината и правото да имаме различно мнение. Не е необходимо предварително да знаем откъде идва реакцията. По-важно е да я изследваме в контекста на конкретния човек.

С времето промяната може да изглежда много обикновено. Да успеем да кажем „Не съм съгласен“, без веднага да се откажем от себе си. Да кажем „Имам нужда от малко време“, вместо просто да изчезнем от разговора. Да можем да чуем чуждото разочарование, без автоматично да го приемем като доказателство, че сме направили нещо лошо. Или просто да останем в разговора достатъчно дълго, за да намерим собствения си глас.

Целта не е никога повече да не изпитваме напрежение при конфликт. Несъгласието вероятно винаги ще носи известен дискомфорт. По-важната промяна е конфликтът постепенно да престане да означава опасност за самите отношения и човек да може да остане достатъчно свързан със себе си, за да изрази какво мисли, чувства и от какво има нужда.

Понякога именно това е разликата между избягването на конфликти и способността да преминаваме през тях - не отсъствието на страх, а усещането, че дори когато страхът се появи, не губим напълно достъп до собствения си глас.

Ако разпознавате себе си в това, че блокирате по време на спор, избягвате трудни разговори или знаете какво сте искали да кажете едва след като конфликтът приключи, можете да запазите безплатна 20-минутна консултация с Emotional Bridges. Това е възможност накратко да обсъдим какво се случва във вашите отношения и какъв терапевтичен подход би бил подходящ за вас. Сесиите се провеждат присъствено в София и онлайн.

‍

Миглена Радославова

Миглена Радославова е хипнотерапевт и регресивен терапевт и води индивидуални и групови семейни и системни констелации.

Запазете безплатна 20-минутна консултация