Клинична хипнотерапия: какво се случва по време на хипноза и какво да очаквате от една сесия

Когато хората чуят думата „хипноза“, представите им често идват от филми, телевизионни предавания или сценични демонстрации. Някой щраква с пръсти, човекът сякаш заспива, губи контрол и след това не помни какво се е случило. Именно тези образи стоят зад някои от най-честите въпроси преди първа сесия по клинична хипнотерапия: Ще чувам ли какво се случва? Ще мога ли да спра? Може ли терапевтът да ме накара да кажа или направя нещо против волята си? А ако не успея да се отпусна достатъчно?

В клиничната практика картината е много различна. Хипнозата не е загуба на съзнание и не е състояние, в което друг човек поема контрол над вас. Тя се свързва с фокусирано внимание, при което външните разсейващи стимули могат да отстъпят на заден план, а човек насочва вниманието си по-силно към вътрешното преживяване, образи, усещания, мисли и терапевтични предложения. Клиничната хипнотерапия използва това състояние с конкретна терапевтична цел и предполага съгласие, участие и сътрудничество от страна на клиента.

Каква е разликата между хипноза и клинична хипнотерапия?

Хипнозата е процес, свързан с фокусирано внимание и повишена възприемчивост към предложения. Хипнотерапията е използването на хипноза в терапевтичен контекст. Това разграничение е важно, защото самото преживяване на хипнотично състояние не е автоматично терапия. Значение имат целта, подготовката на специалиста, начинът, по който се води процесът, и дали методът е подходящ за конкретния човек и неговата заявка.

В моята практика използвам клинична хипнотерапия като част от по-широк терапевтичен процес. Завършила съм обучението си по клинична хипнотерапия в EKAA Training Institute of Hypnotherapy. Преди да използваме хипноза, е важно да разберем с какво идва човекът, как се проявява трудността в живота му, какво иска да промени и дали този подход е подходящ за конкретната тема. За мен хипнотерапията не е техника, която се прилага по един и същи начин на всеки клиент. Тя е метод, който трябва да следва човека, а не обратното.

Какво всъщност се случва по време на хипноза?

Една реална сесия по клинична хипнотерапия не започва непременно с това човекът да затвори очи. Първо има разговор. Изясняват се причината за срещата, желаната промяна, важният контекст и притесненията около процеса.

Когато се премине към хипнотичната част, терапевтът насочва вниманието чрез думи, образи, усещания, дишане или други подходящи средства. Това често се нарича индукция. След това вниманието може постепенно да стане по-фокусирано. Някои хора усещат тежест или лекота в тялото, други забелязват по-живи образи, промяна в усещането за време или по-тих вътрешен диалог.

Следва същинската терапевтична работа, която зависи от целта на сесията. Тя може да включва терапевтични предложения, работа с образи, чувства, асоциации, убеждения, спомени или вътрешни конфликти. Накрая вниманието постепенно се връща към обичайното будно състояние и има време да се обсъди преживяното. Клиничната хипнотерапия не е спектакъл и не е нещо, което терапевтът „прави“ на клиента. Това е съвместен терапевтичен процес.

Ще загубя ли контрол по време на хипноза?

Това вероятно е най-разпространеният страх. По време на хипноза човек не престава да мисли, да чува или да взема решения. Може да говори, да се движи, да отвори очи, да откаже предложение или да прекрати процеса. Хипнотерапевтът може да насочва вниманието и да прави терапевтични предложения, но това не е команда, която отменя волята, ценностите или преценката на клиента.

Всъщност клиничната хипнотерапия изисква сътрудничество. Ако нещо не се усеща правилно, човек може да го каже. Именно активното участие е част от процеса. Популярната идея, че в хипноза човек става безпомощен и лесно манипулируем, няма много общо с реалната терапевтична работа.

Спя ли по време на хипноза и ще помня ли какво се е случило?

Хипнозата не е сън, въпреки че отвън човек понякога може да изглежда много отпуснат. Обичайно той чува гласа на терапевта и има осъзнаване за това, което се случва.

Повечето хора помнят сесията. Паметта може да се усеща различно при различните хора и при различна дълбочина на хипнозата, но амнезията не е необходима за терапевтичен ефект и не е цел на стандартната клинична хипнотерапия. Не е нужно човек да „изключи“, да изгуби представа къде се намира или да не помни нищо, за да е бил в хипноза.

Ами ако трудно се отпускам, анализирам всичко или обичам да контролирам?

Това е друг много чест въпрос. Някои хора предварително решават, че няма да могат да бъдат хипнотизирани, защото мислят прекалено много, трудно се отпускат или имат силна нужда да знаят какво се случва. Но хипнозата не изисква пълна физическа релаксация. Фокусираното внимание е по-важно от това тялото да бъде напълно отпуснато.

Някои хора реагират по-добре на образи, други на усещания, на разговор, на метафори или на фокус върху конкретна идея. Добре водената клинична хипнотерапия не изисква клиентът да „се представи добре“, да спре мислите си или да постигне определено усещане. Работата се адаптира към начина, по който конкретният човек реагира.

Може ли всеки да бъде хипнотизиран и трябва ли трансът да е много дълбок?

Хората се различават по начина и степента, в която реагират на хипноза. Някои лесно навлизат в силно абсорбирано състояние, при други преживяването е по-леко. Това не означава, че има „добри“ и „лоши“ клиенти за хипнотерапия. По-важни са сътрудничеството, способността да се насочи вниманието и подходът да бъде съобразен с човека.

Един от устойчивите митове е, че хипнотерапията работи само ако човек стигне до много дълбок транс. В клиничната работа това не е задължително. Полезна терапевтична работа може да се случва и при по-леко или средно ниво на хипноза. Дълбочината сама по себе си не е мерило за качеството на сесията и няма смисъл човек да се опитва да „слезе достатъчно дълбоко“, сякаш това е изпит, който трябва да издържи.

Мога ли да остана „заклещен“ в хипноза?

Не. Хипнозата не е място, в което човек може да остане заключен, докато терапевтът не го „събуди“. Ако процесът бъде прекъснат, вниманието постепенно се връща към обичайното състояние. При силна умора човек може да премине в естествен сън и след това да се събуди по обичайния начин.

В клинична сесия излизането от хипноза се води постепенно, за да има плавен преход обратно към обичайното ниво на внимание и ориентация.

Безопасна ли е клиничната хипнотерапия?

Когато се използва от подходящо обучен специалист и след адекватна преценка, хипнозата обичайно се разглежда като нискорисков подход. Това обаче не означава, че е подходяща за всеки човек, всяка диагноза и всяка ситуация. При определени тежки психични състояния може да е необходима медицинска или психиатрична оценка и понякога друг подход е по-подходящ.

Особено важно е да се подхожда внимателно към спомените. Хипнозата не е машина за безпогрешно „връщане“ на миналото. Човешката памет е реконструктивна и може да бъде повлияна от очаквания, въпроси и внушения. Затова професионалната клинична хипнотерапия изисква внимателен език и не приема автоматично всяка появила се картина, чувство или асоциация като буквален исторически факт.

За какво може да се използва хипнотерапията?

Клиничната хипнотерапия се използва в различни области, но научните доказателства не са еднакво силни за всяко приложение. Хипнозата е изследвана при управление на определени видове болка, синдром на раздразненото черво, тревожност около медицински процедури, някои страхове и поведенчески трудности. В психотерапевтичната практика хипнотерапията може да бъде част от работа със стрес, страхове, навици, емоционални реакции и определени вътрешни конфликти, когато това е подходящо за конкретния човек.

Важно е методът да не се представя като универсално решение. В Emotional Bridges изборът на метод следва проблема, историята и целта на клиента, а не желанието непременно да бъде използвана хипноза.

Колко сесии са необходими?

Няма универсален брой. Продължителността зависи от причината, с която човек идва, сложността на темата, целите, историята и начина, по който се развива процесът.

Затова не бих обещала предварително, че определена тема ще бъде разрешена след една, три или пет сесии. Клиничната хипнотерапия може да бъде фокусирана, но фокусирана не означава автоматично мигновена. По-важно е да се проследява как човек реагира и дали работата действително се движи към целта, с която е дошъл.

Как да разбера дали клиничната хипнотерапия е подходяща за мен?

Не е необходимо предварително да знаете дали „можете да бъдете хипнотизирани“. По-полезно е да започнем от проблема, който искате да промените. Как се проявява? От колко време съществува? Какво вече сте опитали? Какво очаквате от терапевтичния процес? Отговорите помагат да се прецени дали клиничната хипнотерапия има място в работата и как би могла да бъде използвана.

Ако имате притеснения за контрола, паметта, дълбочината на транса или самото хипнотично състояние, те също са част от разговора преди сесията. Не е нужно да се насилвате да вярвате в метода или да „пуснете контрола“. Нужно е да знаете какво се случва, да се чувствате достатъчно сигурни да участвате и да имате възможност да задавате въпроси.

Хипнозата често изглежда мистериозна само докато я разглеждаме през популярните митове. В клиничната хипнотерапия тя е много по-малко драматична и много по-сътрудническа: човек остава в контакт със себе си, а терапевтът насочва процеса според предварително изяснена терапевтична цел.

Ако обмисляте клинична хипнотерапия и искате първо да разберете дали тя е подходяща за вашата тема, можете да запазите безплатна 20-минутна консултация с Emotional Bridges. Това е възможност да зададете въпросите си, да обсъдим накратко причината, с която идвате, и да преценим какъв терапевтичен подход би бил подходящ. Сесиите се провеждат присъствено в София и онлайн.

‍

‍