Паник атаките могат да бъдат изключително плашещо и объркващо преживяване. Заради силните физически усещания много хора при първата си паник атака смятат, че получават инфаркт, имат неврологичен проблем или друго сериозно физическо състояние.
Това, което изглежда като внезапна физическа криза, понякога е част от много по-широка картина, свързана с тревожност, продължителен стрес, емоционално напрежение, трудни житейски ситуации или модели, които са се развивали постепенно във времето.
Това не означава, че зад всяка паник атака стои една конкретна психологическа причина. Паник атаките могат да бъдат резултат от комбинация от биологични, психологически, житейски и индивидуални фактори. Но за някои хора изследването на това какво се случва отвъд симптомите е важна част от процеса на възстановяване.
Затова разбирането на паник атаките включва не само въпроса „Какво се случва с тялото ми?“, но и:
„Какво може да поддържа нервната ми система в постоянно състояние на готовност и тревога?“
Паник атаката е внезапен епизод на силен страх или дискомфорт, придружен от интензивни физически усещания. Тя може да възникне неочаквано и понякога без видима външна опасност.
В този момент алармената система на организма се активира така, сякаш съществува реална заплаха. Нервната система задейства реакцията „бий се или бягай“, въпреки че човекът може да се намира в напълно безопасна среда.
Най-честите симптоми могат да включват:
Тези усещания са реални. Човек не ги „измисля“, което е и една от причините преживяването да бъде толкова убедително и страшно.
След една или няколко паник атаки често се появява още един проблем — страхът от следващата атака.
Човек започва да следи дишането, пулса и всяка промяна в тялото си. Може да избягва пътувания, обществени места, шофиране, социални събития или ситуации, от които смята, че няма да може да излезе лесно.
Тогава проблемът вече не се ограничава само до самите паник атаки. Страхът от тях започва постепенно да определя ежедневните решения.
Вместо да възприемаме паник атаката единствено като враг, понякога е полезно да я разглеждаме като сигнал, че нервната система е преминала в прекалено висока степен на готовност.
Това не означава, че сигналът винаги води до една конкретна емоционална причина.
По-важният въпрос е:
„Защо нервната ми система е станала толкова чувствителна към опасност?“
При някои хора може да има връзка с продължителен стрес, емоционално изчерпване, загуба, раздяла, професионално натоварване, финансови трудности, несигурност или продължително напрежение във взаимоотношенията.
Понякога паник атаката се появява след месеци или дори години, в които човек просто е продължавал напред.
Отстрани той може да изглежда спокоен, способен и контролиращ ситуацията, докато вътрешно носи тревожност, страх от провал, несигурност, гняв, тъга или усещането, че винаги трябва да бъде силен.
Това не означава, че тези преживявания автоматично причиняват паник атаки. Те обаче могат да бъдат важни теми за изследване в терапевтичния процес.
Вместо да питаме единствено:
„Как да спра симптома?“
можем да започнем да изследваме и:
„Какво се случва в живота ми и вътре в мен, което може да поддържа това постоянно напрежение?“
Именно тук започва по-дълбоката работа.
Когато паник атаките станат чести и започнат да пречат на нормалния живот, желанието за бързо облекчение е напълно разбираемо.
В зависимост от конкретния случай лечението може да включва психологическа терапия, медикаменти или комбинация от различни подходи, определени след професионална оценка.
Затова лекарствата не бива да бъдат разглеждани просто като средство, което „потиска“ проблема. За някои хора те могат значително да намалят симптомите и да помогнат за възстановяване на нормалното ежедневие.
Но намаляването на симптомите и по-дълбокото разбиране на личните емоционални модели не си противоречат.
Човек може едновременно да работи върху овладяването на паниката и да изследва защо определени ситуации, физически усещания, взаимоотношения или периоди на напрежение го засягат толкова силно.
В терапията понякога се откриват модели като постоянно очакване нещо да се обърка, прекомерна нужда от контрол, трудност при поставяне на граници, страх от изоставяне, задържане на емоции или невъзможност човек да си позволи да бъде уязвим.
Това не са универсални причини за паник атаки. Но когато присъстват, работата с тях може да бъде важна част от процеса.
Ако се използват медикаменти, промяната или прекратяването им трябва да бъде обсъдена с медицински специалист.
Не всеки емоционален модел е лесно достъпен чрез логическо мислене.
Човек може напълно рационално да разбира, че в момента е в безопасност, а тялото му продължава да реагира така, сякаш съществува заплаха.
Може да знае, че дадена ситуация не би трябвало да бъде опасна, но въпреки това да усеща силна тревожност.
Точно тук понякога има място за по-дълбока изследователска работа.
В Emotional Bridges могат да бъдат използвани различни методи като хипнотерапия, регресия, работа с подсъзнанието, работа с вътрешното дете и семейни констелации. Целта им не е предварително да приемем, че зад всяка паник атака задължително стои травма или конкретно преживяване от детството.
Целта е да бъдем любопитни към реакцията.
Кога това усещане е станало познато?
Какво се страхува човек, че ще се случи, ако изгуби контрол?
Какво се случва емоционално непосредствено преди тялото да премине в състояние на тревога?
Има ли определена ситуация, връзка, убеждение или по-ранно преживяване, с което реакцията е свързана?
Как човек се е научил да реагира на страх, гняв, тъга, несигурност или уязвимост?
Понякога подобна работа разкрива връзки, които човек не е забелязвал преди.
Например страх от изоставяне, силно чувство за вина, прекомерна отговорност, нужда постоянно да контролира случващото се, потиснат гняв или дълбока несигурност.
В моята практика потиснатият гняв също се появява сравнително често като част от по-голямата емоционална картина. Това не означава, че той е универсална причина за паник атаките, а че при някои хора се оказва важна тема, която не е била разпозната или изразявана дълго време.
Терапията не трябва да търси предварително определен отговор.
Тя трябва да помогне на човека да открие своя собствен модел.
Тежестта на проблема не се определя единствено от това колко силна е отделната паник атака.
Понякога по-сериозният проблем е това, което започваме да правим между атаките.
Постоянно наблюдаваме тялото си.
Избягваме места.
Страхуваме се да останем сами.
Не пътуваме.
Не шофираме.
Започваме да отказваме срещи или дейности, които преди са били част от нормалното ни ежедневие.
Решенията постепенно започват да се въртят около един въпрос:
„Ами ако отново получа паник атака?“
Знаци, че е добре да се потърси допълнителна подкрепа, могат да бъдат:
Често задаван въпрос е:
При много хора симптомите могат значително да намалеят или да изчезнат при подходяща терапия и подкрепа.
Но пътят не е еднакъв за всички.
При един човек работата може да е насочена основно към страха от телесните усещания.
При друг — към продължителния стрес.
При трети — към отношенията, натрупаната несигурност, преживяна загуба или начина, по който човек е свикнал да се справя с трудните емоции.
Целта не е да намерим универсална причина за паник атаките.
Целта е да разберем какво се случва конкретно при този човек.
Да.
Стягането в гърдите, ускореният пулс, замайването, затрудненото дишане, треперенето или чувството, че ще припаднем, могат да направят паник атаката много подобна на сериозен физически проблем.
Именно затова не е добре непознати или силни симптоми автоматично да бъдат определяни като „само тревожност“.
Особено когато се появяват за първи път, са необичайни или не са били изследвани медицински, е важно първо да бъдат изключени възможни физически причини.
След това може да се обърне внимание и на психологическите и емоционалните фактори.
Тялото и психиката не е необходимо да бъдат разглеждани като две напълно отделни системи.
Когато паник атаката вече се случва, това не е моментът да анализираме миналото или да търсим дълбоката причина.
Първо е необходимо да помогнем на нервната система постепенно да се върне в настоящия момент.
Полезно може да бъде да забавите дишането, без да се насилвате да поемате прекалено дълбоки вдишвания. Насочете вниманието към това, което виждате и усещате около себе си. Почувствайте опората под краката или тялото си. Напомнете си, че усещанията са неприятни, но ще преминат.
Редовният сън, движението и ограничаването на прекомерния прием на кофеин също могат да имат значение за някои хора.
Тези техники са полезни, защото могат да помогнат в конкретния момент.
Но овладяването на една атака и разбирането на по-широкия модел са две различни неща.
Едното ни помага да преминем през кризата.
Другото ни помага да разберем какво е необходимо да се промени, така че животът ни да не се организира около страха от следващата.
Паник атаките често карат човек да изгуби доверие в собственото си тяло.
Всеки ускорен пулс изглежда подозрителен.
Всяко замайване се възприема като опасност.
Всяко необичайно усещане води до един и същи въпрос:
„Започва ли отново?“
С времето терапевтичната работа може да промени това отношение.
Вместо да воюва със собственото си тяло, човек може постепенно да започне да разбира неговите реакции.
Вместо да организира живота си около избягването, може да започне да възстановява доверието в себе си.
А вместо паниката да бъде разглеждана единствено като симптом, който трябва незабавно да бъде премахнат, може да се изследва какво я предхожда и какви мисли, емоции, ситуации и житейски модели я съпътстват.
За някои хора работата остава основно фокусирана върху самата паника.
За други тя отваря врата към по-дълбоки теми.
Продължителна тревожност.
Живот, изграден около контрол и отговорност.
Трудност да казваме „не“.
Страх да не разочароваме другите.
Несигурност, която носим от дълго време.
Взаимоотношение, което държи нервната система в постоянно напрежение.
Или начин на живот, който просто вече е станал прекалено натоварващ.
Не е необходимо предварително да знаем какъв ще бъде отговорът.
Необходимо е да бъдем готови да го изследваме.
Няма нужда да представяме паник атаките като нещо положително. Те могат да бъдат изключително тежки и да ограничат сериозно ежедневието.
Но трудният период понякога може да се превърне в повратна точка.
За някои хора именно паниката е моментът, в който започват да обръщат повече внимание на начина, по който живеят.
Осъзнават, че непрекъснатото преминаване през стреса „на сила“ вече не работи.
Започват да разглеждат различно своите граници, взаимоотношения, очаквания, страхове и емоционални реакции.
Целта на терапията не е да убеди човек, че паник атаката е „полезна“.
Целта е да му помогне да разбере какво се случва и да намери подходящ път напред.
Този път може да включва психологическа подкрепа, медицинска помощ, когато е необходима, промени в ежедневието, по-дълбока емоционална работа или комбинация от различни подходи според конкретния човек.
В Emotional Bridges хипнотерапията, регресията, работата с подсъзнанието, вътрешното дете и семейните констелации могат да бъдат включени като част от индивидуалния процес, когато са подходящи за човека и за темите, които се проявяват в работата.
Фокусът не е върху метода.
Фокусът е върху човека.
Ако усещате, че паник атаките започват да определят къде можете да отидете, какво можете да правите и доколко се чувствате сигурни в собственото си тяло, търсенето на професионална подкрепа може да бъде важна първа стъпка.
Краят на паник атаките невинаги започва с борба срещу тях.
Понякога започва с разбирането на нервната система, разпознаването на собствените модели и готовността да обърнем внимание на това, което стои зад тревожността, вместо единствено да се опитваме да заглушим симптомите.
Тогава целта вече не е просто да не се появи следващата паник атака.
Целта е постепенно да изградим повече вътрешна сигурност, спокойствие, увереност и доверие в себе си.
.png)
Много хора прекарват години в опити да разберат себе си… и въпреки това продължават да се връщат в едни и същи вътрешни състояния, отношения и повтарящи се вътрешни преживявания.
Истинската промяна често започва много по-дълбоко, под нивото на логиката, анализа и всичко, което вече знаем за себе си.
В Emotional Bridges България предлагаме базирана на изследвания, персонализирана терапия, която адресира основната причина за вашите симптоми, за да създаде дълготрайна промяна.
.png)
