Решението да започнете терапия понякога е по-лесно от това да изберете каква терапия всъщност ви е необходима. Отваряте Google и почти веднага попадате на когнитивно-поведенческа терапия, хипнотерапия, регресия, семейни констелации, работа с вътрешното дете и още десетки подходи, всеки от които обяснява проблема по различен начин.
Съвсем естествено е да се запитате: „Кой от тях е правилният за мен?“
Няма една терапия, която да е най-подходяща за всички. Двама души могат да изпитват тревожност и въпреки това да имат нужда от съвсем различен терапевтичен процес. За единия най-полезни могат да бъдат конкретни стратегии за промяна на мисленето и поведението. Другият може вече прекрасно да разбира мислите си, но въпреки това да продължава да реагира автоматично при отхвърляне, конфликт или несигурност.
Затова изборът става по-лесен, когато вместо да питаме „Коя терапия е най-добра?“, започнем с въпроса „Какво всъщност искам да се промени?“.
Повечето хора не търсят терапия, защото непременно искат CBT, хипноза или регресия. Те искат да спрат да мислят непрекъснато, да разберат защо попадат в едни и същи отношения, да намалят тревожността или да престанат да реагират по начин, който самите те вече разпознават като проблем.
Това е по-доброто начало. Добрата терапия започва с яснота какво искате да бъде различно, а не с предварително избрана техника.
Различните терапевтични подходи обръщат внимание на различни аспекти от проблема. Някои работят по-структурирано с мислите, поведението и конкретните реакции в настоящето. Други изследват отношенията, по-ранните преживявания или автоматичните реакции, които могат да продължат дори когато съзнателно мислим по различен начин.
Това не означава, че единият подход е „по-дълбок“, а другият работи само с повърхността. Те просто започват от различно място.
Когнитивно-поведенческата терапия, позната и като CBT или КПТ, разглежда връзката между мислите, чувствата и поведението. Тя може да помогне да разпознаем начини на мислене и реагиране, които поддържат даден проблем в настоящето.
Представете си, че изпитвате силна тревожност преди социални ситуации. Предварително си казвате, че ще се изложите или че другите ще ви оценят негативно, затова започвате да избягвате подобни ситуации. Избягването временно намалява напрежението, но едновременно с това не ви позволява да натрупате нов опит, който да покаже, че страхът невинаги се реализира.
CBT работи именно с подобни цикли. Подходът може да включва промяна на начина, по който разглеждаме дадена ситуация, постепенно изпробване на различно поведение и упражнения между сесиите. Той се използва широко при тревожност, фобии, депресивни състояния и редица други психологически трудности.
За човек, който търси ясна структура, практически стратегии и начин активно да работи с настоящите си реакции, когнитивно-поведенческата терапия може да бъде много подходящ избор. Такава терапия може да даде конкретни инструменти, които човек да използва и извън сесиите.
Има и друга ситуация, която срещам много често.
Знаете, че мисълта ви не е напълно реалистична. Знаете, че не всяка дистанция означава отхвърляне. Разбирате, че не сте длъжни да угаждате на всички. Можете дори да обясните откъде вероятно идва този модел.
Но след това възниква реалната ситуация и реакцията се появява преди всичко, което вече знаете.
Партньорът ви става по-мълчалив и напрежението веднага се покачва. Някой ви критикува и старото съмнение в себе си се връща. Искате да поставите граница, но още при мисълта да кажете „не“ се появява вина.
Тук въпросът вече не е само „Как мисля?“, а „Защо тази реакция продължава да се задейства толкова бързо?“. Именно тук терапия може да се насочи не само към мисълта, а и към автоматичната реакция.
Хипнотерапията използва фокусирано внимание и състояние на по-дълбока концентрация, в което могат да се изследват автоматични асоциации, реакции, образи и убеждения. Човек не губи контрол и не се превръща в пасивен участник. Той остава част от процеса.
Регресията може да се използва, когато настояща реакция изглежда свързана с по-ранно преживяване. Това не означава непременно да открием един конкретен спомен, който „обяснява всичко“. По-важни могат да бъдат чувството, убеждението или начинът на реагиране, които са се появили тогава и продължават да се активират днес.
Например човек може съзнателно да знае, че настоящата му връзка е различна от предишните, но дистанцията на партньора все още да предизвиква много силен страх. Тогава терапевтичната работа може да изследва не само логиката зад страха, а защо дистанцията носи толкова голямо значение за този човек.
Не непременно.
Това е една от причините да не харесвам идеята различните терапевтични подходи да бъдат представяни като конкуренти.
Можете да научите много полезни стратегии за тревожност чрез КПТ и едновременно с това да искате да разберете защо определена ситуация продължава да носи толкова силен заряд. Можете да работите с по-ранно преживяване и след това да имате нужда от конкретни промени в начина, по който общувате или поставяте граници.
Практическите стратегии и по-експерименталната работа могат да отговарят на различни въпроси.
Важно е комбинацията да има смисъл. Интегративната терапия не означава да се използват много техники само защото са налични. Всеки метод трябва да има ясна връзка с проблема, с който човек е дошъл.
Това е един от най-честите въпроси, но думата „тревожност“ сама по себе си не казва достатъчно.
При един човек тревожността може да бъде свързана с непрекъснато очакване на най-лошия сценарий. При друг се проявява чрез паник атаки. При трети се активира почти изцяло във връзките – когато партньорът се отдръпне или когато има риск от конфликт. При някого може да има ясна връзка с определено травматично преживяване, а при друг проблемът да е започнал след продължителен период на стрес.
Точно затова двама души с „тревожност“ не трябва автоматично да получават един и същ процес.
CBT има добре установено място при тревожни разстройства и може да предостави много полезни стратегии за промяна на мисли, избягващо поведение и реакции.
Но ако човек вече има тези инструменти и въпреки това определени реакции продължават, може да се появи друг въпрос: какво все още поддържа този модел?
Тук изборът често започва да изглежда различно.
Може вече да знаете откъде идва проблемът. Да разпознавате тригерите си. Да сте говорили подробно за детството си или да можете лесно да идентифицирате нездравословната динамика във връзката.
И въпреки това да се връщате към същата реакция.
Това не означава, че предишната терапия не е помогнала. Напротив, осъзнаването може да е било важна част от процеса. Просто следващият въпрос вече е различен.
Не „Защо правя това?“, а „След като вече знам защо, какво продължава да ме кара да реагирам по същия начин?“.
Това е особено важно за хора, които са прекарали години в личностно развитие, коучинг или други форми на работа върху себе си и вече не търсят още едно обяснение на същия модел.
Лесно е да прекараме седмици в сравняване на различни методи и да забравим човека, с когото ще работим.
Трябва да можете да задавате въпроси и да казвате, когато нещо не ви помага. Да чувствате, че терапевтът разбира какво искате да промените, а не просто ви поставя в готова програма. Да има достатъчно доверие, за да говорите за неудобните неща, без да се опитвате да дадете „правилния“ отговор.
Подходящият метод с човек, пред когото не можете да бъдете открити, невинаги е най-добрият избор. В крайна сметка терапия се случва и през отношенията между клиента и терапевта.
Терапевтичният процес може да бъде предизвикателен, но има разлика между това да бъдете предизвикани и да се чувствате неразбрани или осъждани.
В Emotional Bridges не започвам от въпроса „Кой метод да използваме?“. За мен терапия започва от човека и от това какво продължава да се повтаря в живота му. Започваме от това какво продължава да се случва и какво вече сте опитали да промените.
Много от хората, с които работя, вече имат сериозно осъзнаване. Те знаят защо се страхуват от отхвърляне, разбират семейните си модели или могат прекрасно да разпознаят кога прекаленото мислене започва. Трудността е, че в реалната ситуация реакцията все още се задейства автоматично.
Тогава разглеждаме по-конкретно какво я поддържа. Ако тревожността се активира от определени ситуации, можем да работим с автоматичните асоциации и усещането за опасност. Ако една настояща реакция изглежда свързана с по-ранно преживяване, регресията може да помогне да се изследва връзката между тях. При силни вътрешни убеждения или научени реакции може да се включи хипнотерапия. Ако проблемът се проявява най-силно в семейството или партньорските отношения, системната работа или констелациите могат да дадат друга перспектива.
Работата с вътрешното дете може да бъде релевантна, когато настоящият модел е свързан с по-ранни нужди, страх от отхвърляне или убеждението, че трябва да се държим по определен начин, за да получим близост или одобрение.
Не всеки клиент има нужда от всички тези подходи. Това е съществената част. Методът се избира според това, което се проявява в индивидуалния процес, а фокусът остава върху проблема, който искате да промените.
Това е и основата на Emotional Bridges Method™ – работата в пространството между осъзнаването и реалната промяна, когато вече разбирате модела, но определени реакции продължават да се повтарят.
Не е необходимо да изучите всички терапевтични школи, преди да направите първата крачка.
По-полезно е да помислите какво ви липсва в момента. Нуждаете ли се от ясни практически стратегии? Искате ли да разберете определен модел? Вече знаете защо се случва, но не можете да промените реакцията? Чувствате ли, че предпочитате по-структуриран процес, или искате да включите и по-експериментална работа с емоции и автоматични реакции?
Отговорите на тези въпроси често дават повече яснота от дългото сравнение на методи.
И не е необходимо първият подход, който изберете, да бъде единственият, който използвате някога. Понякога това, което е било необходимо в началото на процеса, вече не е същото, от което имате нужда на следващия етап.
Ако вече разбирате своите модели, но тревожността, трудностите във взаимоотношенията, съмнението в себе си или други автоматични реакции продължават, безплатната 20-минутна консултация в Emotional Bridges е възможност да споделите накратко с какво искате да работите, да зададете въпросите си и да прецените дали подходът ми е подходящ за вас. Сесиите се провеждат присъствено в София и онлайн.
Не е необходимо предварително да знаете коя терапия ви трябва. По-важно е да знаете какво искате да бъде различно и да намерите терапевтичен процес, който има смисъл точно за този етап от пътя ви
.png)
Ако сте работили върху себе си, разбирате какво се случва, но продължавате да се връщате към същите емоционални реакции или модели във взаимоотношенията, Emotional Bridges™ предлага различен начин да продължите работата.
Запазете безплатна 20-минутна консултация, за да научите повече за подхода и да преценим дали е подходящ за вас.
Сесиите се провеждат присъствено в София и онлайн.
Когато моделът продължава въпреки всичко, което вече сте разбрали, е време за различен подход.
.png)
