Случвало ли ви се е да застанете пред гардероба и да откриете дрехи в няколко различни размера, а една определена рокля да пазите с надеждата, че до лятото отново ще ви стане? Познавам жени, които правят точно това. Дрехите постепенно се превръщат в напомняне за качени и свалени килограми и за познатото обещание, че този път режимът ще бъде различен.
За много хора промяната в теглото се превръща в цикъл от ограничения, кратък напредък, разочарование и ново начало. Храната и движението имат значение, но поведението ни около храната се влияе и от стреса, съня, средата, навиците, убежденията и начина, по който се справяме с трудни чувства. Именно тук темата за емоционално хранене става важна. Ако храната постепенно е започнала да служи за утеха, награда, разсейване или кратка почивка, промяната само на това какво има в чинията невинаги променя причината, поради която посягаме към нея.
Емоционално хранене наричаме случаите, в които посягаме към храна не само заради физически глад, а и в отговор на определено състояние. Това може да се случи при стрес, самота, разочарование, скука или претоварване, но също и когато искаме да се наградим или да отбележим нещо приятно. Храната естествено може да носи удоволствие и да бъде част от празнуване и общуване.
Трудността се появява, когато емоционално хранене се превърне в един от основните начини да регулираме как се чувстваме. Напрегната среща приключва и ни се дояжда сладко, спор ни оставя неспокойни и поръчваме нещо, без да сме гладни, или вечерта храната се превръща в първия момент, в който си позволяваме да спрем. Когато това се повтаря, връзката между емоцията, импулса и краткото облекчение може да стане почти автоматична.
Когато работя с човек, който иска да промени този модел, ме интересува каква функция има той. Ако емоционално хранене дава кратко усещане за спокойствие, почивка или награда, промяната обикновено става по-реалистична, когато разберем каква нужда стои зад поведението и как тя може да бъде посрещната и по друг начин.
Телесното тегло се влияе от много фактори, сред които приемът на храна, физическата активност, сънят, лекарства, хормонални и други здравословни състояния, генетични особености, стрес и среда. Затова не би било коректно да приемаме, че всяка трудност с теглото има психологическа причина или че всеки човек, който иска да отслабне, има проблем с емоционално хранене.
В същото време емоционално хранене може да усложни опитите за отслабване, когато съзнателното намерение и автоматичният навик работят в различни посоки. Сутрин човек може искрено да има план как иска да се храни, а вечер след изтощителен ден да се върне към старото поведение. Това невинаги е липса на знания или дисциплина; понякога конкретното емоционално състояние променя това, което храната означава в момента.
Затова е полезно емоционално хранене и отслабване да не се разглеждат като напълно отделни теми. Хранителният режим може да дава структура за това какво и колко ядем, докато терапевтичната работа може да разгледа какво се случва в моментите, когато придържането към тази структура става най-трудно.
Стресът е един от честите контексти, в които се появява емоционално хранене. За някои хора храната създава прекъсване на непрестанното мислене, за други е ритуал в края на деня, награда след часове грижа за всички останали или начин да се смекчи усещането за самота вечер.
Важното не е да решим, че търсенето на комфорт чрез храна е „лошо“, а да видим дали емоционално хранене е станало толкова автоматично, че почти не остават други начини за успокояване, почивка или освобождаване от напрежението. Ако просто премахнем храната, без да обърнем внимание на нуждата, която тя е посрещала, човекът остава със същото напрежение, но без познатия начин да реагира на него.
Отношението към храната започва да се изгражда още рано. В семействата често чуваме фрази като „Изяж всичко в чинията“, „Заслужаваш нещо сладко“ или „Ако си послушен, ще получиш десерт“. Те сами по себе си не създават задължително проблем, но с времето могат да свържат храната с награда, послушание, утеха или внимание. При работа с емоционално хранене понякога е полезно да разгледаме какво е символизирала храната в семейството и какви послания сме усвоили за удоволствието, тялото и собствените си нужди.
Много хора, които от години се опитват да променят теглото си, познават отлично различни режими. Те са броили калории, изключвали са цели групи храни, пропускали са хранения или са разделяли всичко на „разрешено“ и „забранено“. За някои хора структурата е полезна, но прекалената строгост може да направи храната още по-натоварена психологически.
Често се появява цикъл от ограничение, преяждане, вина и ново обещание за още по-голям контрол. Ако един непланиран избор се възприеме като провал на целия ден, малкото отклонение лесно може да прерасне в по-голямо. Това е особено важно при емоционално хранене, защото самата вина може да стане следващият фактор, който поддържа модела: човек се критикува, напрежението се увеличава и храната отново се превръща в бърз начин за облекчение.
Когато някой казва „Искам да отслабна“, цифрата на кантара често е само част от желаната промяна. Може да има нужда от повече енергия, повече комфорт в тялото, по-малко мисли за храна или край на редуването между строг контрол и преяждане. Работата с този модел не означава да обезценим желанието за отслабване, а да разберем какво човекът очаква да се промени в живота му заедно с килограмите.
Ако процесът започне от убеждението, че тялото е проблем и трябва да бъде контролирано, всяко отклонение може да се превърне в още една причина за самокритика. Ако фокусът се измести към разбиране на поведението и изграждане на по-устойчиви реакции, промяната може да се преживява по съвсем различен начин.
Терапията може да бъде полезна, когато емоционално хранене е силно свързано със стрес, самооценка, отношения, трудни чувства или автоматични навици. Тя не замества подходящата медицинска или хранителна подкрепа, но може да разгледа аспекти на поведението, които един хранителен план сам по себе си трудно достига.
Една от първите стъпки е да видим модела, без веднага да се опитваме да го потиснем. Кога се появява импулсът, какво се е случило малко преди това, какво усещане присъства и какво носи храната точно тогава? При емоционално хранене тези въпроси често дават повече информация от простото правило „не яж това“. Ако храната е единствената почивка през деня, може да е необходимо човекът да започне да си позволява почивка, преди да стигне до пълно изтощение. Ако импулсът следва конфликт, критика или отхвърляне, можем да изследваме защо тези ситуации активират толкова силна реакция.
Хипнотерапията може да бъде особено подходяща, когато човек разбира модела си, но поведението продължава да се включва автоматично. Работата може да бъде насочена към навици, асоциации, реакции при стрес, убеждения за храната и тялото или конкретни ситуации, в които импулсът става най-силен.
При емоционално хранене например може да съществува силна вътрешна асоциация, че храната е най-бързият път към спокойствие или че тежкият ден трябва да завърши с определена награда. В хипнотерапията можем да работим с тези автоматични връзки и да подкрепим изграждането на различни реакции, като фокусът остава върху индивидуалната цел на човека.
Ако по-ранни преживявания имат отношение към настоящия модел, в процеса могат да се включат регресионна терапия или работа с вътрешното дете. Понякога човек осъзнава, че храната се е свързала с утеха, сигурност, награда или грижа в определен период от живота. Изследването на тази връзка може да даде по-дълбоко разбиране защо емоционално хранене е останало толкова устойчиво и как може да се появи повече избор в настоящето.
В работата ми в Emotional Bridges не приемам, че всеки човек, който иска да отслабне, има скрита емоционална причина зад качването на килограми. Започвам от конкретния модел и от причината, поради която човекът търси терапия. При един клиент емоционално хранене може да е силно свързано със стрес, при друг храната да се превръща в награда след ден, прекаран в грижа за всички останали, а при трети основната трудност да е дългогодишното редуване между строг контрол и периоди на преяждане.
Според това какво се проявява в процеса, мога да използвам хипнотерапия, регресионна терапия, работа с вътрешното дете, семейни или системни констелации и други подходи. Целта не е да търсим непременно драматична скрита причина зад всяко поведение, а да разберем какво поддържа този модел при конкретния човек и какво би подкрепило различна реакция в ежедневието.
Роклята, която чака в гардероба, лесно може да се превърне в символ на всичко, което смятаме, че трябва да постигнем, преди да си позволим да се чувстваме добре със себе си. Ако емоционално хранене е част от трудността, смислената промяна може да започне не с още по-строги правила, а с разбирането кога храната се превръща в утеха, кои чувства правят импулса по-силен и какви други реакции могат постепенно да станат достъпни.
Теглото няма една-единствена причина и няма един подход, който да работи еднакво за всички. При някои хора медицинските или хранителните фактори ще бъдат водещи, при други емоционално хранене ще бъде важна част от картината, а често няколко фактора действат едновременно.
Ако разбирате какво „трябва“ да правите около храната, но въпреки това отново се връщате към същите модели, безплатната 20-минутна консултация в Emotional Bridges е възможност накратко да споделите какво искате да промените, да зададете въпросите си и да прецените дали начинът ми на работа е подходящ за вас.
Промяната на отношението към храната не започва непременно с повече контрол. Понякога започва с разбирането каква нужда е посрещал старият модел и с намирането на нов начин тази нужда да бъде удовлетворена, без храната да остава единственият отговор.
.png)
Ако сте работили върху себе си, разбирате какво се случва, но продължавате да се връщате към същите емоционални реакции или модели във взаимоотношенията, Emotional Bridges™ предлага различен начин да продължите работата.
Запазете безплатна 20-минутна консултация, за да научите повече за подхода и да преценим дали е подходящ за вас.
Сесиите се провеждат присъствено в София и онлайн.
Когато моделът продължава въпреки всичко, което вече сте разбрали, е време за различен подход.
.png)
